„Политика за убиване и изхвърляне“: Белуджи протестират срещу убийството на мъж в затвора в Пакистан

Исламабад, Пакистан – Живакът е паднал под 10 градуса по Целзий (50 градуса по Фаренхайт) в хапливата януарска вечер в Столицата на Пакистан. Но Наджма Мола Бакш не се разочарова.

Найма е измежду близо 400-те членове на етническата общественост на белуджи, които от седмици лагеруват пред Националния пресклуб в Исламабад, с цел да стачкуват против убийствата без присъда и насилствените изгубвания, ширещи се в пакистанската провинция Белуджистан.

Протестиращите – половината дами и деца – продължаваха да се движат неловко в палатките и под намерено небе, държейки се крепко за якетата, пуловерите и юрганите си, с цел да устоят на студа.

Найма е пропътувала повече от 1500 км (932 мили) от родния си град Турбат в Белуджистан, с цел да изиска правдивост за убийството на по-малкия си брат, Балах Мола Бакш, най-малкият измежду осем братя и сестри.

Балаах, на 20 години, беше похитен от вкъщи си в Турбат през нощта на 29 октомври от мъже в цивилни облекла, обвинени чиновници от службите за сигурност. Семейството подава тъжба за изгубване в полицията, само че не чува близо месец макар митингите на улицата.

В последна сметка той беше показан в съда в Турбат на 21 ноември.

„ Ние бяхме там в съда, когато полицията го докара “, сподели Наджма пред Ал Джазира. “ Той ни погледна безшумно. Изглеждаше слаб, като че ли беше обичай и заплашван. Опитахме се да приказваме с него, той единствено кимаше и просто ни признаваше, без да приказва нищо. “

Два дни по-късно фамилията разбра, че Балах е бил погубен в ареста.

В изказване провинциалният отдел за битка с тероризма (CTD) сподели, че Балах е признал присъединяване си в „ терористични действия “ и е разпознал местата, където се крият неговите сътрудници. CTD твърди, че неговият екип е бил атакуван по време на интервенция за арестуване на бойците, убивайки Балах в кръстосания огън.

Но Наджма и нейното семейство споделят, че това е следващото извънсъдебно ликвидиране на един от членовете на тяхната общественост в размирната провинция, граничеща с Афганистан.

Конфликт от десетилетия

Белуджистан – най-голямата, само че минимум обитаема провинция в Пакистан – има дълга история на маргинализация. Провинцията е анексирана от Пакистан през 1948 година, скоро след отделянето й от Индия, и от този момент има сепаратистко придвижване.

Дом на към 15 милиона от почти 240 милиона души в Пакистан, съгласно преброяването от 2023 година, Белуджистан е и най-бедната страна в страната, макар че е богата на естествени запаси, в това число ресурси от нефт, въглища, злато, мед и газ, които генерират обилни доходи за федералното държавно управление.

Той също има единственото дълбоководно пристанище в Пакистан в Гуадар, основен търговски кулоар за Китайско-пакистанския стопански кулоар (CPEC) на стойност 60 милиарда $, който има за цел да свърже югозападен Китай с Арабско море през Пакистан.

Балох настояват, че пакистанската страна е пренебрегнала техния народ и е експлоатирала провинцията поради нейните минерални запаси, предизвиквайки сепаратистки настроения.

Белуджистан е бил очевидец на минимум пет размирен придвижвания от основаването на Пакистан през 1947 година Последната вълна стартира при започване на 2000-те години, като настояванията за по-голям дял от популацията в ресурсите на провинцията скоро се трансфораха в апели за цялостна самостоятелност.

Няколко въоръжени групировки на балуджи се борят против пакистанските сили за сигурност за независимостта на провинцията от близо две десетилетия.

Отговорът на пакистанското държавно управление на сепаратисткото придвижване беше принудително потушаване, ликвидиране и изгубване на хиляди етнически белуджи, обвинени, че са бунтовници или поддържат протеста. Много от изчезналите се оказаха мъртви по-късно, постоянно със следи от мъчения по телата си.

В отчет от 2016 година Работната група на Организация на обединените нации за насилствени или неволни изгубвания съобщи, че техните източници в Белуджистан настояват, че повече от 14 000 души са изчезнали там, само че държавното управление на провинцията признава по-малко от 100.

Активисти от Балух настояват, че минимум 504 души са били убити отвън съда в провинцията единствено предходната година. Правителството споделя, че те са обвинени бунтовници.

„ Винаги сме чували за произшествия с хора, които са били прибирани и по-късно са се оказвали мъртви, само че в никакъв случай в най-смелия си призрачен сън не съм си представял, че нещо сходно ще се случи на личния ми брат “, сподели по-големият брат на Балаах Юнис Мола Бакш пред Ал Джазира до момента в който той избухна в сълзи.

Юнис сподели, че брат му е разпален стихотворец и артист. Той сподели видеоклипове на Балах, който пее песни на урду и белуджи. „ Семейството ми към този момент няма да спи умерено още веднъж “, сподели той.

„ Политика за заличаване и изхвърляне “

След техния митинг при започване на декември беше записано дело против CTD и чиновници на полицията по отношение на убийството на Balaach. Правителството на провинцията също разгласи сформирането на обособени комисии както на федерално, по този начин и на провинциално равнище за следствие на сходни убийства.

Но Махранг Балоч, млада лекарка на към 20 години, която управлява митинга в Исламабад, няма вяра за никаква правдивост.

„ През последните години видяхме толкоз доста, че въобще не имаме вяра на страната. И въпреки всичко ето ни, с цел да надигнем гласове, да записваме митинга си и желаеме управляващите да ни върнат изчезналите “, сподели тя пред Ал Джазира. Тонът й беше мек, само че в думите й имаше стоманеност.

Махранг е на 10, когато татко й Абдул Гафар Лангове е похитен през 2006 година и освободен през 2009 година, единствено с цел да бъде спретнат още веднъж няколко месеца по-късно.

„ Две години по-късно [през 2011 г.] осакатеното му тяло беше намерено “, сподели Махранг, наричайки това „ политиката на пакистанското държавно управление за ликвидиране и изхвърляне “.

През 2019 година Махранг се причисли към водения от дами Baloch Yakjehti Committee (BYC), правозащитна група, която води акции против насилствените изгубвания и извънсъдебните убийства на общността.

Последният митинг на BYC беше възпламенен от убийството на Balaach. Когато настояванията им не бяха изпълнени в Белуджистан, групата реши да поведе дълъг марш от Турбат до Исламабад, където лагеруваха пред пресклуба.

„ Въпреки че знам, че няма да получа правдивост тук, само че няма да си потегли, до момента в който не получим правдивост за всички други фамилии, които са изгубили своите близки, тези, които са били убити или отвлечени от страната “, сподели Наджма Ал Джазира, до момента в който държеше фотография на брат си.

Според Пакистанската комисия за следствие на насилствените изгубвания минимум 2 708 души са изчезнали в Белуджистан от 2011 година, когато е образувана комисията, до август предходната година.

Случаите на повече от 2250 други бяха прекъснати от комисията, потвърждавайки, че или са се върнали по домовете си, или са били ситуирани в центрове за интерниране или затвори.

Съобщение за пресата #MarchAgainstBalochGenocide pic.twitter.com/IqpynM3nfv

— Baloch Yakjehti Committee (Исламабад) (@BYCislamabad) 23 декември 2023 година

Протестиращите в Исламабад са скептични към каквито и да било дейности на държавното управление.

„ Реакцията на това държавно управление е по-лоша от всеки път. Те не се тормозят за имиджа си и работят изцяло безнаказано “, сподели Махранг пред Ал Джазира. „ Те даже ни нападнаха, като ни обстрелваха, когато пристигнахме в Исламабад и се пробваха да ни спрат да протестираме. “

В петък беше заведено дело за протест против Махранг и стотици други протестиращи за хипотетично тласкане на хора към протест против страната.

„ Делото за протест против мен, заведено в град Кахирпур на Синд [провинция], където даже не съм била през живота си, е единствено опит да ме заплашват “, сподели тя пред Ал Джазира. „ Това е единствено опит да се отклони вниманието ми от седящата стачка. Държавата се пробва да ме изплаши. ”

В момента Пакистан се ръководи от служебно държавно управление, което ще следи националните избори, идни след по-малко от месец.

Mahrang сподели, че са показали харта от пет точки на претенции пред държавното управление, в това число образуването на задача на работна група на Организация на обединените нации за определяне на обстоятелства, която да бъде изпратена в Белуджистан, с цел да проверява нарушаванията на правата от страна на силите за сигурност.

Той също по този начин изиска CTD да одобри виновността за убийството на Balaach в „ инсценирана подправена среща “ и прикани за разформироване на CTD и други „ ескадрони на гибелта, подкрепяни от държавните организации “.

„ Този ​​протест ще се трансформира в придвижване. Няма нищо общо с политиката или нещо сходно. Искаме държавното управление да ни каже дали нашите изчезнали хора са живи или мъртви. Всичко, което желаеме от нас, е да ни дадете финален отговор “, сподели Махранг пред Al Jazeera.

„ Да чакаш завръщането на обичаните си хора, без да знаеш дали в миналото ще се върнат, е най-лошото възприятие. “